Свлачище при с. Горни Вадин, община Оряхово

Десният бряг на р. Дунав между Видин и Силистра е един от най-активните свлачищни райони в страната. Само в периода 1940–1991 г. по него са регистрирани над двадесет катастрофални прояви, а голяма част от селищата по брега са застроени именно върху стари свлачищни тела.

Свлачището при Горни Вадин е сред най-големите. Развива се в терциерни глинести седименти, а движението му се захранва както от подмиването на брега, така и от повърхностните води, които се събират в дере непосредствено над свлачищния циркус.

Проведени са сондажни работи по няколко профила напречно на свлачището, полеви опити и лабораторни изследвания на якостните показатели на глините. Съпоставени са резултатите от едноплоскостен апарат, рингов срязващ апарат и обратни анализи на реализираното свлачище — сравнение, което дава реалистична стойност на остатъчната якост на срязване.

На тази база са изградени изчислителни модели на склона и е анализирано влиянието на нивото на подземните води върху коефициента на устойчивост.

Препоръчано е изграждане на контрафорсен армиран насип в подножието на склона, който поема разрушаващите усилия и същевременно предпазва брега от подмиване. Насипът е оразмерен така, че да работи и при най-неблагоприятното положение на водното ниво.

Втората половина от решението е водата. Съществуващото дере е коригирано, повърхностните води са отведени извън свлачищното тяло, а дренажна система понижава трайно нивото на подземните води — факторът, който в последните десетилетия се оказва по-важен от абразията за активизирането на свлачищата по този бряг.

Комбинацията от двете — механично укрепване и отводняване — е подходът, който фирмата прилага и на редица други обекти по Дунавското и Черноморското крайбрежие.